Имам чувството,  че не съм родена за този свят.Или той е сбъркан ...или сбърканата съм аз.Не мога да отказвам поискана услуга,съвет или даже само да отделя време и да изслушам проблемите на другия.Не мога да подмина дете,без да го погаля...или възрастен човек,който да поздравя и попитам ""как е"".До тук добре,ще кажете нормални човешки емоции.Но,има едно но....когато семейството ми разбере или види,че давам пари на самотна майка или просещо дете, ми казват че съм луда.Когато приятелките ми разберат ,че съм дала пари назаем или че ставам от масата защото се налага да закарам някой с колата казват-""ти не си добре"".Всички си мислят, че съм наивна и позволявам да ме използватНе мога да разбера, защо ме гледат странно,когато кажа на познат, че го обичам,или когато го прегърна и целуна.Нали Бог е любов. Аз имам много любов в себе си и искам да я раздавам.Имам и пари,не много ,но достатъчно да мога да помогна.Какво им пречи на другите,никой не ощетявам и никой не наранявам.:(

Нито луда, нито наивна. Просто си добър човек, а те са на изчезване. Пожелавам те да се съхраниш точно такава, каквато си. Всичко на този свят се връща - а доброто, сигурна съм, в най - голяма степен.
Поздрави !